Усещам
колко спокойно
ме чака земята....
Чувствам -
колко любовно
ме чака...
И зная -
този кът
не е част от мрака -
с кът светъл
ме чака
земята...
За светлия си син
запазила е
злачно, тучно
място...
Треви зелени
вечно
там са расли...
Заради мене...
И сигурно
от там
все тъй се вижда
небето -
безпределно ясно...
И, знам,
че всичко там
ще бъде
най-прекрасно...

Усещам
как спокойно
ме чака земята...
Не трепвам,
не питам
какво ще стане
по-нататък,
но знам -
все някога
ще се слеем
любовно
с земята...

11.03.2010 г.