|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 162,586
Потребители: 12,345
Автори: 3,997
Коментари: 309,893
Точки: 2,639,539
Съобщения: 136,299
Лексикони: 4,485
Снимки: 10,763
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
ЗАВРЪЩАНЕ
Тихо е... кънтят безброй пътеки.
Пусто е - отново кота нула.
Грешна съм - греха във мен отекнал -
спи сега... Аз приказка рисувам.
Борех се до край - макар ранявана -
цяла съм, дори до болка ръфана...
Истинска, от избори пречистена
и искрица във любов окъпана.
Тук съм, здраво стъпили нозете ми.
Лутането, брегове намери.
Свой си път избрала бе душата ми,
тръгвайки към бащините двери.
Стъпвам тихо... чака ме трапеза,
бащин огън, гали с топли длани...
Нищо, че съм падала - изправях се -
заздравяват всичките ми рани.
И притихвам, тръгва си умората,
вдига се финалната завеса...
И прегръщам небесата, хората...
Като слънчев лъч, горя и светя.
С.Кръстева
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
