Когато свърши земният ми път,

приятелите, знам, при мен ще дойдат.

Със болка те за мен ще потъжат,

за младостта отминала ще си припомнят.

Ще спомнят за волните песни изпяти ,

за дните излълнени с смях,

за в стихове чувства изляти

и за солената в окото сълза.

И няма да мога тогаз да извикам:

“Не скърбете за мене, приятели.

Щастлив съм!

Изпълнена с обич си тръгва душата ми,

пътят ми земен в буря премина.

Затуй, не скърбете за мене, приятели,

а нашите песни запейте,

стоплете със песен душата ми

и болката в песен излейте.

Знам, ще ви мислят за луди,

но вие ми пейте, приятели!

Аз ще ви чуя!”

19.01.2010 г.

София