Сиви облаци - тъжно вали,
мръсни локви, кал - обаче
нито сърцето ме боли,
нито душата ми плаче.
Дано поне мойта китара,
напълно със времето в тон,
с тъжни гами ръка да накара
да изплаче някой и друг стон.
Пред мен стои нестандартна задача.
Тя - китарата няма идея,
а щом не мога да заплача -
защо не се посмея ?