Разкъсах всички облаци и слънцето намразих,
планетите изритах и звездите поругах.
В минирани полета всяко бъдеще поставих,
безумно се сражавах и късмета проиграх.

Разстрелях свободата си, живота си отрових,
на себе си мъстих за неизречени слова.
Осмивах заклинания и костите изрових
на старите желания. Измих ги и прелях.

Напсувах си китарата, зарових я сред пясък,
от струните направих кльон и скрих се в тъмнина.
Какво се е получило? Не чувате ли крясък?
В засада тук очаквам да убия и… смъртта!