Сърцата им преливат от любов...
А сънищата, ми се ще да са реалност.
Във всеки миг откриват топъл зов
и пишат, и рисуват до прозрачност...
Прозира добротата им в очите...
и в мислите им римите щурмуват.
В разплисканите редове по листа...
се раждат цветове... или умират...
Във дланите им, залеза топи се...
и пръква се, роден от многоточия...
Препуска смело вятъра в косите...,
и скрива се... във меки слепоочия.
Събуждат се за миг след полунощ...
с поредното си в шепи вдъхновение...
Изпиват го... на глътки, всеки стон...
и всеки следващ сън е пак прозрение...
Понякога са тъжни, много тъжни...
Тогава пишат винаги шедьоври.
А друг път многоцветни, жарки, дръзки...
Отлитат със мечтите си в простора...
В небетата им има много изгреви...
(повярвайте ми, има ги... наистина...)
На облаците сядам... и посрещам ги...
И ги подреждам в следващата мисия...
А тя е... този свят да е от обич...
И всеки да е по душа поет...
Не е важно над листа да можеш...
Добротата... тя е вътре... в теб!