ЗА ОТЧУЖДЕНИЕТО
Рони сълзи тишината във мрака,
самотата - тъжна, сляпа, глухоняма...
От очакване дълго, мен никой не чака,
от мълчание, вече глас ми не остана...
Но веднъж набрах случаен абонат.
Нервиран, грубо отговори ми - ГРЕШКА!
- Извинете! Нищо, че Сте ми непознат,
да си поговорим така, просто по човешки.
Аз тъжна съм... Не затваряйте, говорете,
светът изпълнен е с недружелюбност
А Вашият глас някак ми докосна сърцето,
усещам се отново жива и навярно нужна...
Човекът притихна, помълча, но не затвори.
Стана ми ясно - като мен е тъжно сам...
И телефонът загря! Говорихме, говорихме...
Светът не беше вече глухоням!
Колко малко му трябва на човека -
няколко думи топли, по човешки добри.
aza_9