Теб те има, Любов,
оцеляла през векове и епохи,
стаена в цвета на картини,
възпята с прослава във ноти,
излята в стиха на поета с лудо сърце,
в най-щастливите дни на живота,
в най-звънкия смях на дете!
Теб те има, Любов,
дори във взора празен на хора,
омърсили те в сметки и подли лъжи,
продали душа срещу дребна банкнота,
вглъбени в удобство, със слепи очи -
за теб - Същността, не просто декора,
а ти, Благородна, им пращаш лъчи!
Теб те има, Любов -
предавана, влачена, бита,
на клада горяла, към Голгота вървяла,
отричана, с хулни думи наричана,
и все по-бледа е твойта следа...
Озърни се, Любов -
виж здания хладни и бетонни сърца!
Съживи ги, Любов -
нека пак ти се вричат,
че блажени са тези, които обичат
и с твоята сила лекуват света,
и блажени са всички онези, които
по устните свои ти носят вкуса!
Теб те има, Любов...