Колко много любов разпиляна

в този град с окадèно небе.

Само месецът плътската пяна

с ведрото си звездно гребе.

Като къртици слепи копаем

свойте делници спечена глина

и забързани вечно нехаем

за мига, стегнат в плът от коприна.

Любовта в бързината изтича

по асфалта на мръсните улици.

Ювелирно изящни момичета!

Всичко друго е просто безумица.