Юнски ден,
хем странен , хем обикновен.

Блести ми жълтото жарило,
и се закача с моите мечти,
дори челото ми унило,
се чуди,кой му пречи да тъжи.

И разни птичета цирикат,
пърпорят и се горещят,
повтарят ми и ме нервират:
"Хей глупчо, смешен и инат,
...ела, и дишай,
потичай,спри се, малко отдъхни,
лъчите топли,бриза палав,
дори за теб са, погледни...."