Роди се във лъчите край Каварна,
от морска пяна и от хладен бриз.
Дари деня с усмивка лъчезарна,
очи разтвори с цвят на аметист.
А после втурна се към планината,
откъсна цвят от жълт кантарион,
огледа се небрежно в езерата,
притича през дъбрави милион…
Избяга, на житата се отдаде,
взе аленото на разцъфнал мак
и щедро синевата си раздаде.
Със ветровете залудува пак.
А аз те следвах тихичко, на пръсти –
теб, мое лято, юлският хлапак.
Дори да си отидеш – ще те търся
и ще те чакам пак до Камен бряг.