Ще сънувам със теб под крилете на вятъра,
разпиляла до крайност всеки спомен и минало...
В необятен копнеж да докосна душата ти,
ще разлея в съня, шепнещ цвят на мастило.
Ще разбудя пианото, побеляло от чакане
и ще стихна сърцето си в лист на нотна хартия...
Непозната, без граници, със фрагменти отгатване
ще съм твоя мелодия, къс от облачна диря...
Ще съм просто безвремие, светъл миг съзерцание
и далечния полет на отлитаща птица.
Ще ти бъда сълза сред безмълвно ридание,
полски мак отразен в непристъпни зеници...
Ще съм там под клепачите, глас дочут сред пустиня...Стих-молитва, разгарящ всички късни звезди...Ще съм твое навсякъде... И в среднощната зима,ще рисувам от музика... нежно-бели следи.
И ще бъда до теб под крилете на вятъра.
Ще обвия с дъха си твоя дъх в топлина...
А в зората повикана, ще се пръсна сред ятото
снежни гълъби - знак призоваващ Деня.