StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,953
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,489
   Точки: 2,642,967
   Съобщения: 149,101
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Якето на татко

Видях един клошар със якето ти, татко,
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.

Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен,
а той учудено така се сепна.
Погледна ме и после якето приглади,
и двамата се чувствахме нелепо.

И двамата стояхме срещнали очите.
Той гледаше ме с поглед тъжно-празен,
пък моите до дъно в дрехата му впити,
а помежду ни тишината лазеше.

Не знам дали не мина време – цяла вечност
или наместих някак си душата.
Въздъхнах, че човекът е поне облечен,
а аз – минаващата непозната.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-02-19
прочитания: 115
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход