Сама съм на Света гора. Сама.
Сред бук явор - ябълка в гората,забила корен в пясъчна скала,надвесена опасно над реката.Живея тъй - без ничия любов:със цвят се кича, плодове разсипвам,и каня с мълчаливия си зовна пир бездомните и гладни птици.Душата ми прогризват дървояди,а славейче гнезденце в мен е свило.Дано на есен в пропастта да падна,когато челядта му пъстрокриланад хълма се извие и изгубивисоко над Балкана в необята...Света гора разбойник-вятър брулии рони се под мене все скалата.1983г.,В. ТърновоИз книгата-спектакъл \"Царевград Търнов Всеславният\"