Взриви се самолетът ми в небето.

А колко исках вечно да летя!

Да скокна ли, закърпила сърцето,

или във пламъка да изгоря?

Защо си мислех, че ще кацна гладко 

на земния си, прозаичен път?

Едно на нула... В дяволска съм хватка,

...а лешоядите над мен кръжат.

Взриви се в полет. Хвърлям парашута -

последната ми сламка към света.

Оставам тук. В последната минута,

как да живея, нека аз реша.

Сама. Сама. Сама да я изплача

или пък да изсмея в гърлен смях.

Живот-река, с условности затлачен -

за миг свободна, края ти избрах.