uFeel.me
Вятъра
Автор: Naransina,  27 август 2011 г. в 16:38 ч.
прочити: 320
Разперила ръцете си в молитвено небе,
щастлива се разтварям в            
                                            Светлината...

Най-огненият цвят в косите ми расте.
И ето ме и днес сестра на Вятъра.
Свенливи до карминено,
                             ми шепнат хоризонти.

Сънуват голотата ми,
                               опалена от лятото...

Но мене ще докосне само онзи, който
в крилете Кръстни носи
                                       брат ми Вятъра.

 
Не ме събуждай... Не... 
                                    за земните места.

Където само тлъсти червеи пируват.
Където няма даже помен от крила...
Не ме събуждай... Тук денят не струва.
Не ме събуждай... Не... Не си и тръгвай...
Заспи до мен...
                      До скитника във времето...

И няма вече нищо от преди да бъде,
щом Вятъра е, който с нас ще вземеме...
 
Видях очите светлооки на Великите...
Къс скъпоценен камък...
                                   Яспис... Лазурит...

Слънцата им 
              не потъмняват горе никога...

Пред Бога те стоят... Очи в очи...
И аз, препускаща на кон през времената,
не искам да се чувствам в грях и срам...
В Небесен град...
                         По улици от свято злато

ще ходя... Любовта ме търси, знам...
 
Не ме събуждай... 
                      Никой не сънува без небе...

Не ме събуждай... Но не си и тръгвай...
Нова земя... Без смърт... И още без море
ни чака... И тя вече съществува.
Не ме събуждай без смеха на Вятъра...
Без онзи порив за простор и висини...
Над голотата ми, опалена от лятото
най-белият воал на Верността спусни...!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me