Захвърлих по вятъра пясък,
отхапах парче от луната.
Там, някъде, гларус изкряска,
нощта се изсмя неприятно.

Изплака горчиво лулата,
димът я прегърна напразно.
В гнева си, морето размята
по плажа солената пяна. 

Усмихнах се плахо и дръпнах,
тютюнът мъждукаше тъжно.
Връвта си разкъсана – пъпна,
моряшки към кея привързах.

...
Попътният вятър е спомен,
стоя си самотен на кея.
Студен къс, от мачта отло̀мен,
съм. Вятър в лулата не пее...   

Илко Карайчев - zefpet