Вятърът в китарата ми се всели,
нежно погали струните с ръцете на момиче,
а слънцето някак се развесели,
заслушано взе по-силно да препича.
Заслушах и аз мелодията непозната,
сякаш лятото минаваше през мен-
свиреше унесено влюбеният вятър
от чувство свято вдъхновен.
Моята китара бе магична,
като кървавочервена роза,
изникнала в пухкав сняг,
като стих роден в проза
намерил сред звездите бряг.
Не спирай! Свири ми!
Вгради ме в струните,
остави ме с музика да се загърна.
Обещавам да напиша думите,
и после в песен цял да се превърна.