Понякога се питам-
защо все още вярвам безразсъдно
в чудеса и приказни химери,
в молитвата на пламъчето лумнало,
в крила на пеперуди...
И чакам някой да намери
от моя извор живата вода
и с шепи да ме пие със дъжда,
да грабне вятър от косите ми
и да рисува във очите ми,
да надникне във душата ми
и да пие слънце от сълзата ми.
И аз да мога кротко да обичам,
да мога с обич да се вричам,
да се приютявам в топлото на устни
и да сияя от целувки чувствени.
Защото още вярвам и без да питам,
защото жива съм и в облаците скитам
и хубаво ми е така-
да вярвам силно в чудеса!