StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,941
   Потребители: 12,426
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,257
   Точки: 2,668,228
   Съобщения: 171,485
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вярвам че е така

Дори небето днес

 с досада  се прозина?

Депресия голяма го налегна.

Да можеше поне да се разплаче

 или във сън да се оттегли, 

 докато зимата премине.

 

Ала… не може…

И затанцува сняг по улиците сиви.

Ще скрие  с  белотата  пътищата прашни„

Ще си   открадне  споделеност -

просмукваща се от  комините,

разливаща се в кръвта, а също и в ставите.

 

Ще заживее свой живот.

 По календар. С часовник.

По план ще заживее и задачите ще гони.

Не ще намери време за разходки без посока

и само уличният пес,  бездомен

ще обикаля и  ще рови в раните ти

 без намордник…

 

А аз ще те подмина. Не,  не е странно

Дори ще се опитам да не се обърна.

Макар не бързам… Знам,

понякога се случва да трябва сам

човекът да възкръсва, бавно.

 

Ще бъда там на следващия ъгъл.

Ще чопля семки или ром ще пия.

Ще те посрещна…

 Знам, че пак ще се подхлъзнеш.

но също знам, че ни тъгата, ни радостта е вечна

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-02-06
прочитания: 62
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход