Става страшно да си сам

между четири стени,

където споменът е ням,

А дъждът вали, вали.

Става страшно въздуха да дишам

и после тихо да е само.

Става страшно да въздишам.

Студът докосва леко мойто рамо.

Сенки, спомени и прах небесен

напомнят с нещо за смъртта,

за болката по миналото детство,

за всички свършили неща.

Почакай, искам да те снимам

преди във утрото да се стопиш.

Да те запазя в себе си задълго

Без вяра можеш ли да устоиш?