Наблюдения на една автобусна спирка,
или мечта за слънчеви зайци
Във Пловдив-сняг. Опитва да вали.
Една Снежанка чака автобуса.
Лови снежинките с очи,
и много и се иска да ги вкуси.
Отваря устни. Гледа към небето.
По миглите звездичките се спират.
Превръщат я в принцеса. Но за миг.
А после най-безжалостно гримират
и бръчките по тъжното лице.
Защо пък,сняг през февруари,
когато старите момичета тъгуват?
И в остарелите от грижите очи
най-мартенските облачета плуват?
Тя ще храни всички бездмни врабци.
Но напролет. И по миглите,вместо сълзи
на брезите от сладко зеленото
слънчев заек ще се роди...