Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих
раждайки от себе си проклятия и стихове.)

Всяка вечер падам в безтегловност
(в невъзможия реалности),
там където твойта скрита сложност
изрисува ме във абортирали фаталности.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих
раждайки от себе си проклятия и стихове.)