На дъното, сред студ и самота,
сред ужаса от злото във живота,
последната надежда не умря,
а тихо се вторачи във душата ти.
Последва много дълъг монолог
и много тежки битки с разни мелници,
но Дон Кихот остана Дон Кихот,
а дните - златен шанс, не просто делници...,
защото всичко дето търсиш е във теб,
защото всяка твоя крачка е награда
и всеки дъх е като полет във небе,
небе, в което свободата се протяга,
за да прегърне този слънчев, ведър свят,
да ти покаже обич, за която си достоен
и не е нужно да си луд или поет,
за да живееш с радостта от своя полет.