Всеки ден е изрязан със ножичка
малък вик от цветна хартия
и положен е в пъстрата кошничка
на живота, изплетена с фина магия.
Там редуват се бялото с черно,
радост и мъка безспирно се гонят
и пламти между тях неизменно
във червено любовният огън.
Всеки ден се оглежда във изгрева
и ни гали със синия полъх
на надеждата, раждаща истина
за отрязък, превърнал се в спомен.
Силвия Гуцева