Все си мисля за края -
той ще дойде, зная...
днес ще бъда тук,утре няма да ме има,
а светът ще продължава хиляди години
И какво като сега живея,
и какво като обичам да се смея -
с плам и обич, с вдъхновение,
с жаждата за знания и приключения...
И какво като красиво цвете
може да ми трогне сърцето...
музика вълшебна да ме омагьосва,
нежни устни любовно да ме докосват...
Все си мисля... дали умея
миговете докрай да владея -
да запазвам най-красивото от тях
може би във стих, или във знак...
Все си мисля...
ако всичко с истинските имена наричам,
ако близките си всеотдайно обичам...
ще посрещна ли спокойно края,
или за вечност още ще мечтая...