StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,515
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,639
   Точки: 2,643,782
   Съобщения: 152,713
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Все сам

Всъщност, какви ги говоря?! 
Вече не пиша писма.
Вечно със вятъра спорим
дали... завъртя се света.
 
Сутрин изпращам луната,
с чаша роса - за из път.
После, напук на тълпата,
хуквам да диря... мига.
 
Спирам по пладне, а сянката бледа
мисли в главата ми бързо реди.
Виж ги ония два слънчогледа,
дълго към слънцето правят следи.
 
Нейде след пладне денят ми е кратък,
залезът бърза да пламне - от срам.
Слънцето ласки ми дава в отплата.
Ти ли?! Заспиваш... Все сам.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-15
прочитания: 209
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход