От утре ще съм куче. Решено. Сторено. И точка.
От утре хващам на където очите ми кучешки видят.
Ако веднъж са те ритнали. Без да искат. Нарочно.
Все улучват от ляво. И прошка от ляво намират.

Имам клепнали ниско уши. За да не чувам.
Как човеците хвърлят след мене лъжи.И интриги.
Имам мътни очи. В които кротко си плуват
старите верни другари. Двама, трима...

Не понасям каишки. Не понасям синджирите къси.
Който носи намордник. Няма смисъл  да хапе..
Ако да пазя не ставам. Значи с породата късам.
И съм уличен пес. Не достоен за притежатели.

Решена съм вече на всичко. Само брод да си дам.
Само истинско куче може свободно да диша.
Че както сега си седя... Се задушавам от срам,
че съм човек. И че на злоба съм свикнала.