Аз те вдишвам, безмилостно Време!
Как ми париш и как ме болиш!
Искаш своята дан да си вземеш.
Като древни доспехи тежиш...

Щи те нося, стоманенотвърда.
Ще те пия на глътки студени.
Направи ме осмислена, мъдра...
Поглези ме, магьосницо Време!

Само миг престани да отмерваш
Островърхите, кратки секунди.
Ти не спираш! Съдби преподреждаш.
И задрямали мисли пробуждаш.

Ще ми вземеш косите красиви
И лицето ми младо ще вземеш!
Искаш подло през мен да преминеш,
Остаряло, повяхнало Време.

Но помни, ние с теб сме сродени!
Като капки дъждовни валим...
От една Самота сме родени.
Под една Светлина ще заспим!