Отвор голям съзрях и спрях......
Течеше ли, течеше времето като из ведро
Но аз бях спряла,
а то- минаваше покрай мен незабележимо
Стоях ...зaмръзнах ... видях... осъзнах
Нарисувах портрета си с един замах;
Замаха на времето, което не беше моето;
Не беше вашето, То беше ничие;
беше между всички и аз го съзрях!
А портрета ми!?- Изображение на
Времето през Мен...остана там като шрифт неразгадан.