uFeel.me
Време за... безбожници
Автор: nella_gold,  28 август 2012 г. в 20:55 ч.
прочити: 292
Е, добре! Тази нощ 
ще допиша писмото.
Имам време за няколко реда.
Имам време за малко поне
да остана със себе си – насаме.
Да говорим. Да си... поплачем.

Както правехме някога. 
Че това странно мълчание
все по-страшно надвисва над тебе,
и все по-отровно е.
А ти не искаш да си глътка отрова, нали?!
Ето, ще започна – со кратце, и с благо...
Защото „Здравей, любими! ” -
е дълго за четене.
Може би едно „Как си?”
ще те пожали.
А ми се говори, говори...
Знаеш ли откога не сме го правили?
Не помниш?! 
Зная, че страдаш от разни... Амнезия.
Или  фобия – страх от себе си.
Но пък при мен... валяло. Спомени.
Да ти пиша за себе си –
днес  съм добре.
По-добре, отколкото си очаквал.
Понякога ми е... тегаво.
Понякога само –
щом се сетя за теб,
с  многоточие...
Е, добре – не чети.
Няма смисъл да влизаме
в  безмислени спорове.
А и... не очаквам повече.
Помня, че не понасяш любовите,
а  окови... И свободата,
която ти губи времето.
Че и крилете ти се оказаха
не толкова ангелски,
Но... с празни махове.
Не летиш.
Пиша ти... Ти не чети.
Остана ми мъничко.
А някога ми събираше
в  шепи света...
Часовникът ще удари...
Нула часа.
Безвремие –
точния час за... безбожници.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me