StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,152
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,733
   Точки: 2,658,381
   Съобщения: 157,477
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Връзки

Ако някога има ни пак -
в някой град на разцъфнали рози,
дето нито сме пътник, ни влак
по двуполюсен ред коловози,
дето само причина за нас
ще ни сипе по топло какао
в кафенето, незнаещо час,
ако нямаме край и начало -
ще си кажем ли своето име?...
Ще ме вдишаш ли?...
Аурен цвят...
ще розеем ли лъчесъживено
от Любов?...
И ще търсим ли знак,
вечно знак...
че сме нашите "истински",
че сме наш'те "големи"
и "първи", "последни"...
Все любови в окови на вричане,
все стихии, обречени в времето -
календарни и сигурни смъртници,
пригодени да теглят във грамове, 
породени, живени, изсъхнали...
и прегърнали вяра от драмите.
Ако някога има ни пак
сред цветя, обично-неувяхващи,
пак ли мъж ще си, аз пък жена -
невъзможният случай за щастие?

***

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-02-06
прочитания: 50
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход