StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,600
   Точки: 2,662,444
   Съобщения: 155,556
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Връстници

Изтичах през градинката

до тебе, Орех мой.

Пораснал си! Короната високо

в априлското небе размахва клони.

Наоколо расте все същата трева

и пролетните сокове

напират от яките ти корени

до младите листа.

Живееш с мъдростта на постоянството!

А аз – менлива , като Вятъра

обходих много светове

да търся все невероятното,

загадъчно-примамливото Щастие.

Изтръгната от корена издънка,

красива, но нетрайна пеперуда –

изгарях в огъня на ласките

през нощите безумни…

И днес  от всяка обич, белег имам –

невидим, като твойте пръстени!

Връстници сме и в нас годините

събират спомените пръснати

да пишат Библиите на душите ни.

Посмъртно, знам – така е съдено,

в тях много любопитни ще надничат

с надежда да ни разгадаят!

Сега те моля – дай ми сили, Орех,

връстнико мой, огромен дом на птици:

на мъдро Постоянство научи ме!

С него да повторя свойта пролет,

през женското си лято да изтичам

към есенните прагове надолу,

до зимното пленително затишие…

Дано да мога с теб да остарея!

Обгръщам те с ръце, все още;

прости ми, но когато побелея,

безсилна ще съм ствола мощен

в  пръстена на своята прегръдка,

с човешката си нежност да затворя…

Дочувам Вятъра – аз тръгвам, Орех,

в огромното небе над теб да скитам!

 

1976г., В. Търново

Из книгата „Тайнства”


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-05
прочитания: 202
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход