Погледнах

напред

във времето

бъдещо

и изненадващо

не се открих,

в пътя ми познат

и тръгнах

в посока

неизвестна

не знаейки,

че ще се срещна

със своя ад!

 

А, в него

разминаваха се

чувствата

покварени

от измами и лъжи

и там

в него

те,

общуваха си

злобно

заедно с

песимистични дни!

 

Уплашена

от пътя

неизвестен,

обърнах гръб

на този ад

побягнах

назад

и скрих се

във времето

минало

очакващо

душата ми

в светлия си цвят...

... където

мислите

оптимистични

гледаха се

с надежда

с  моето сърце...

... и там

в него

беше ми

уютно

и

не позволих

на разума си

обратно

да ме отведе!