Започнах война, с живота свой!
Исках да съм герой...
Но чужд сред свои,
какъв герой?!?

Война, с край предначертан.
Война в която изхода, бе само загуба...
Загубата на самият мен,
загубата на всеки слънчев ден...

Бях заслепен, за слава и блага.
Не знаех що  да сторя
без да си навредя...
Не знаех що е нощ, що е ден.
Дали за това бях роден?

 Да съм герой?!?
Но дали само  за мен?
Преобърна се светът,
започна нов ден,
бях  променен...

Герой, но очернен,
от мръсни слова,
Нож забит дълбоко в гърба.
пролива ми се кръвта,
пада върху нацепената изсъхнала земя.

Слънцето жарко, тъжно пече.
Казва ми сбогом,
този слънчев ден.
Сбогом, на героя несломен... 

Далеч сега, сред много цветя,
спомен последен, запечатва се в моята глава...
Изтича ми кръвта.

 Идва края, на тоз герой,
предаден от живота свой...
Но ти не плачи,
майко! В сърцето си го носи,
там вътре в теб,
там където е обикновен човек...