Не искам да ви казвам сбогом, не искам много да боли, но съ`лзите - издайник подъл, роят се в тъжните очи. Гласът трепери в безвеличие, словата силни днес висят, аз знам... налага се приличие, но мислите летят, летят. Прехвърчат бели пеперуди, докосват жадните души, превръщат ги във изумруди, докато стаята мълчи. А във тишината... благодарност, моята, от мен към вас, изречена без елитарност, за всеки миг безвластна страст. За всеки ден и час, в които натрупвах опит и вървях, към себе си и към мечтите, но все на вас благодарях. Сега отново ви се вричам. Прегръщам ви с една сълза. \"Простете грешките!\" - изричам - \"Обичам ви! Благодаря!\"