StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,735
   Потребители: 12,388
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,685
   Точки: 2,654,113
   Съобщения: 156,082
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вместо мене

 

             “Аз съм там, където мен ме няма...”
                              Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/

 

Там, на края, на север от дните ми днешни
моят град край вълните на Дунав ме чака...
Боже Господи, колко е тъжна и смешна
тази моя детинска носталгия в мрака.
Та нали сам избрах и загърбих площадите,
за да търся в нивята земята, където
нощем тихо и светло валят звездопади,
а в лъчите на изгрева вятърът свети.
Та нали аз избрах мъдростта на поляните,
този древен шпалир на могилите гърбави,
тази млечна мъгла над браздите орани,
сребротечната лава на сенките върбови.
Тук се раждат на моите стихове римите,
моделирам горещата плът на пространството,
свое място в нещата и времето имам
и в света на мечти и на сънища странствам.

Там, на края, на север от дните ми днешни
моят град и без мен през живота минава.
Той не помни за мен. Но невярно и грешно е
да твърдя, че градът ми за мен е забравил.
Вместо мен по площадите, пълни с приятели,
моите стихове в топлите вечери бродят –
аз живея далеч, но в града съм ги пратил;
аз самият един път на месеца ходя.
Тези стихове, моите храбри посланици,
емисари, изпратени с важна задача,
сутрин идат при вас с вестникарските страници,
и кръстосват града, по площадите крачат.
Те ви кимат, подават ръка вместо мене,
нещо повече – те вместо мен ви прегръщат.
Те умеят. Аз бих се отдръпнал смутено,
а така ви докосвам, макар да съм в къщи.

Те са поздрав, но те са и звънка плесница,
за онез, над които, налегнат от старост,
не посмях във живота да вдигна десница,
по фалшивия смях не посмях да ударя.
Тези стихове могат. По-храбри от мене,
те са мое оръжие – звънко и чисто;
вместо мен те целуват, те влизат в сражение,
те ви хвърлят в очите преглътнати истини.

Аз съм тука. На север от дълги години
по веднъж или два пъти в месеца ида.
Но на всеки куплет през зениците сини,
мога вашите шумни площади да видя.
Тези стихове, дето изпращам от къщи,
ще останат след мен, след последната драма –
ще воюват за мен, вместо мен ще прегръщат
и когато не съм,
и когато ме няма...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-04-07
прочитания: 249
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход