Ние случайно се запознахме,
ние на кръстопътя на живота.
Но уви любовта ни рано си тръгна-
само за година, една.
Не казвай нищо, не думи
а с очи нека си кажем всичко.
Знам, че настъпят трудни вечери
ще станат на парчета сърцата...
Но дали раните на любовта,
ще се затворят с времето?
Защо го направи?
Влюбих се в теб
и още плащам с болка
грешките на сърцето.
Но въпреки това не съжалявам
дори и за времето прекарано с теб
знам, любов в очите ни блестеше.
Влюбих се в теб
и още страдам, че ми липсваш ти
и живея в пустиня от миражи,
но знам, че друга няма да те
обича както аз.
До вчера блясък в очите
до вчера, но днес вечерите
изпивам и празни като чаши
ги оставям и се питам защо
промени се курса на сърцата ни...