Тази нощ прегърна нежно с плаща
майката Земя и бавно се усмихна,
с хилядите светещи очи
и с любовта си сърцата тя прегърна.

Макар да са много нависоко,
очите нощни жадно ни целуват
и виждат всичко нашироко.
Безмълвно за утрото тъгуват.

Чувствата пърхат лекокрили -
утрото посрещат с песента.
Звездите вече са се скрили,
за да запазят нежността.

©  Николай Пеняшки - Плашков
31. 01. 2009