Часовникът тиктака -
секундите брои,
а колелата на влака
оставят следи.
На гарите трудни
често ми спира
и в мигове блудни
света ми събира.
А после отново
ме тегли напред,
изгубила слово,
в деня ми проклет.
Понякога искам
от него да сляза,
но после разбирам,
че още ми трябва
трапчинката сладка
от взривения смях,
страхотната гледка
и волния размах
на литнали мисли
към бъдеще светло,
и крилата на птици,
прекроили небето...
Часовника тиктака -
секундите брои,
а колелата на влака
изтриват следи.
Цветанка Тупанска