Комата е в стаята, при мама. Вечерта е тъмно синя хала!

Въздухът не стигаше - грамаден, и ненужен като щедър залък.

А в леглото- нейната пустиня - гънки пясък, сякаш е навяван.

Докато усещах, че я има, бавно осъзнавах, че я нямам.

Палнах Светлина! Хиляда свещи. Вън заключих много страшен вятър,

дето може да гаси горещо, дето може да затрие Вяра.

Бях ГОЛЯМА, колкото вратата - МАМА ме погледна изпод вежди.

Стисках зъби, вкопчена в ръката й, докато усетя вкус на Вечност.

Двете ми сестри – вода и огън, смаяни, на Господа в капана

шепнеха крещейки, че не могат... Без земя на дъно ще пристанат.

Нужен беше някой чудотворец, който скубе звуците от лира.

Гледах и не вярвах на прозореца. Светеше луна като секира.


2013*