StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,137
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,514
   Точки: 2,652,696
   Съобщения: 152,299
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,771

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Високо (2)

Запазих те.

Миг. Суета. 

И... вина.

Грях. (Непростимо е.)

Тишина,

взривяваща утрото.

Нежели

слънце,

тих ветрец,

синева - от

недостъпните.

Пазя те - остро парче

стъкло, не цветно.

(Не сънуваш цветя.)

Забило се е в мен.

Гвоздей,

в стебло на дърво.

А кръстът ти?!

Издялаха го

набързо. 

(Като легло.)

И го обвиха

с... мъртви цветя.

Да ти  радват...

окото.

Не е така.

Пазя те - спомен от лято,

обвито в гъста мъгла.

Очаквано топло,

предвещаващо плахо.

Дъждовно лято.

Няма нищо необяснимо,

освен живота.

На скот.

А смъртта е състояние

на бездуховност.

Но... Пазя те.

Спомените вещаят

смърт за плахите.

Небето е недостижимо

за тях, мираж.

А аз те... запазих -

такъв, какъвто не бе -

парченце синьо небе,

между мен и теб, 

за нас.

Високо.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-06
прочитания: 145
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход