Виновна ли, че в пътя си го срещна,
с протегната ръка – единствен зов.
Виновна, че се влюби в него...
А може би било е не любов.
Виновна ли, че неговият свят се срива
до мъничко строшено стъкълце?!
Виновна, че навярно го намери...
А може би било е ледено сърце.
Виновна ли, че лази по колене?!
И от калта измъкна го, без страх...
И бе... за него – нежен зов,
с единствена надежда – за любов...