Нов ден, а сякаш е още вчера.
Всичко е същото.Няма те ( или мен ме няма).
Безличнo е.
И безразлично.
Пиша. Пак. За теб.
Уморена съм.
Облепих тавана и стените си със звезди.
Онези, които светят в тъмното - сещаш ли се?
Разлепват се често.
Хитро, нали?
Всеки път, когато видя падаща звезда, си те пожелавам.
После я залепвам обратно и чакам отново да падне.

 Навън е студено. Вътре задушно.
Мъгла от цигарен дим.
И мирише на сълзи.
Отвратително.
Песента е същата. Винаги една и съща.
Сякаш нарочно ме разплаква.

Нов ден, а изглежда и утре ще бъде днес.
Почакай, падаща звезда...