Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива...

Боя се от едно – да плесна с длани.
Ще се взривят тогава световете –
и в юлски нощи северни сияния
над стряхата на моя дом ще светят;

над този свят галактиките звездни
по пътища незнайни ще поемат,
ще се родят невиждани съзвездия,
невиждани слънца ще се възземат;

зарята утринна – вечерната ще срещне,
ще плиснат над земята звездопади,
ще хукне старата луна в посока грешна,
ще я пресрещне в полунощ луната млада...

Защо?
На пръста на нощта красива
блести годежен пръстен – Зодиакът;
светът при мен се буди и заспива –
аз само галя изгрева, целувам мрака...