Вещици и таласъми
бродят вън.
Спира дъха ми.
В моя сън
труп се повдига,
подава ръка,
високо издига
свойта глава.
Усещам студа
до мойте ръце
и пари дъха
му мойто лице.
Вик спира в гърлото-
не излиза навън.
Защото това не е просто сън!
Поличба злокобна-
уж си тръгва с нощта,
но с нея идва
на злото деня.
И слънцето крие се.
Черно небе.
Мъгла се издига,
изписква дете.
И чуваш как къкрят
котлите зловещо.
И вещици бъбрят,
запалват свещи.
И виждаш насреща
горят две очи.
Като в ада горещо.
Всичко мълчи.
Гълъб излита
и виждаш- черней.
Поискваш да станеш.
Недей!
Магия за дълга,
вечна тъма.
Магия за нова
мрачна съдба.
Ударил е днес съдбовния час.
Остава тъмата завинаги в нас.