Вече месец тягостно мълчим,
думите отдавна са излишни,
но горчи, о Боже, как горчи
спомена за чувствата предишни,
за минути пълни с топлина,
за усмивки, думи споделени
в разговор без упрек, без вина.
Аз бях ти, а ти пък беше мене.
Беше, бе... неотвратим рефрен
в мислите натрапчиво звучи,
и все по-безизразно студен
погледът е в нашите очи.

И в студа, и в падащия мрак
сякаш се разтапя този брак.