Тихият вопъл, тъй нежен и топъл ме вика &ndash; дете със свещичка в ръце. Простата нужда във ме го събужда- желано желание в сляпо сърце. Криеш се нощем, но търси те мощен &ndash; игривият пламък &ndash; дере и пищи. НЕ ще се скриеш противнико гниещ: и чер да си, в моите очи ти блестиш. Ето Ви, ето! Вас вдишам &ndash; отнети от моето минало - спомен и страх. Картини, картини! О, колко дели ни: едно вдъхновение &ndash; Ти в шепа прах ... Тихият вопъл, тъй нежен и топъл ... В съня пак ме гледаш, а денем тече в мен &ndash; остарелия, призив на белия призрак &ndash; свещичка в ръце на дете. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; 2010-06-30

uFeel.me

Вдъхновение