Сега съм тук, където волността
безшумно и ритмично леко диша.
Където има място за река.
И място край реката - за върбите.

Където всяко стръкче има дом.
И никой не намира за излишно,
че кленът се е приютил до бор.
Където и в тревите има птици.

Сега съм до невинните сърни,
които срещат изгрева от чисто.
Където детелината е с три,
а много често с четири  прилистия.

Където между клоните трепти
парче небе във синкаво-небесно.
И вятърът ту милва, ту кръжи.
С уста подсвирва. За годеж калесва.

Сега съм миг, откупен за възторг
И ням възторг  обагрен във зелено.
Намерих го, намерих своя дом!
И моят дом щастлив... намери мене.