ВЪЗДИШКА

(Несбъднат грях)

- Искаш ли
         да видиш
                   колко съм хубава?...

Онемях...
Заседнаха
         в гърлото
                   думите...

Не посмях
         да я докосна
                   безумно...
Че е грях...
А беше
         толкова
                   хубава...

29 април 2010
3 часа, пълнолуние

Послание

Тъй дълго всеки ден ме чакаш
и питаш ме защо съм уморен,
когато се завръщам в здрача -
ти просто днес не беше с мен.

Тъй си самотна
през дългия ден...
А всичко е тъй просто -
бъди просто с мен.

Ти все се страхуваш
за бъдния ден,
а нощем будуваш,
не вярваш във мен.

През дългите нощи
все мисля за теб,
а всичко е тъй просто -
ти просто вярвай в мен.

Получа ли болка,
от друг наранен,
то е, защото
не си била с мен.

Дори и да тръгна
от друга пленен,
аз, знай, ще се върна
и пак ще си с мен.

Изгубен в заблуда,
в невяра сломен,
аз пак ще съм влюбен
додето си с мен.

Макар да ме виждаш
все тъй устремен,
аз пак те намирам,
ти пак си до мен.

Ти често се питаш
\"Защо е студен?\",
но пак ме обичаш
и пак си до мен.

Покоят ме тревожи,
за покой не съм роден,
затуй докато можеш
гони покоя в мен.

Додето те има,
повтаряй ти този рефрен.
И в лято, и в зима
ти знай - ще си с мен.

Когато ти видиш
нов свят съграден,
недей да се чудиш -
за теб е и мен.

Юли 2009 г.